(rjes su rnal ‘byor) Втората от трите вътрешни тантри. Тя набляга повече на знанието (праджня), отколкото на средствата (упая), и на завършващия етап, вместо на етапа на развитието. Възгледът на Ану Йога е, че освобождението се постига чрез привикване с прозрението за недуалната същност на пространството и мъдростта. Според Езерцето на Белите Лотосови Цветове от Шечен Гялцаб, ученията на Ану Йога са се появили в този свят когато Крал Джа, Дхарма крал известен също с името Лунгтен Дордже, Ваджра Пророчество, получил упълномощаване и инструкции от Господаря на Тайните, чрез което постигнал пълно разбиране на значението. Той получил духовната приемственост от човека видядхара Вималакирти. Основните текстове на Ану Йога са Четирите Писания и Призоваването. Крал Джа предал Ану Йога ученията на учителя Упараджа и на собствените си синове Шакпутри, Нагапутри и Гухяпутри. По късната приемственост от учители включва Сингхапутра, Кукураджа Втория и Роланг Деуа (Гараб Дордже). Всичките учители до тук получили просветление заедно със своите свити и отпътували от този свят, без да оставят тяло зад себе си. Разтварянето на физическото тяло също така може да бъде постигнато чрез постижение в светските практики на извличане на есенция, манипулация и контрол върху жизнената есенция (бинду), или чрез овладяване на прана; но осъществяването, постигнато чрез практиката на Ану Йога е по-висше, поради превръщането на физическото тяло на кармично узряване в сияйност, чрез практиката, свързана с неконцептуалната будност от пътя на виждането. Следващите учители от предаването на Ану Йога включват Ваджрахашя, Прабхахасти, Шакя Малката Светлина, Шакямитра и Шакя Сенге (Падмасамбхава). В Индия, Падмасамбхава предал ученията на Учителя Хунгкара. От него приемствеността продължила към Деуа Селдзей, Дхармабодхи, Дхарма Раджпала, Васудхара от Непал, Цукланг Палгей и накрая Чецен Кйе от страната Друша, който превел Ану Йога ученията на езика друша. Това е приемствеността, която донесъл в Тибет преводача Сангйе Йеше от Нуб.